МЪДРУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Обикн. ирон. Отгл. същ. от мъдрувам и от мъдрува се. — От много мъдруване ние, българите, дойдохме до това състояние. Д. Кисьов, Щ, 190. То [християнството] стана една сила, която не можаха вече да разбият ни мъдруванията на философите, ни гоненията на властвующите. К. Величков, ПССъч. III, 64. Останалите и не слушаха мъдруванията на Хаджибричката. Него винаги го избиваше на приказки, когато си пийнеше. Ст. Чилингиров, ПЖ, 191. Нина: — При все това, аз бих те помолила: майката и бащата трябва да се потачват. Вяра: — Да търпя техните мъдрувания; да слушам техните безсмислици за разни женитби и приличия! Ив. Кирилов, Ж, 39.
— Друга (остар. книж.) форма: мудру̀ване.