МЪЖДЀЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от мъждея като прил. Който мъждее, изпуска слаба, неярка светлина; мъжделив, мъжив. Филип Тотю скочи прав и дигна чаша към ниския потон, отгдето между паяжини и накачена суха чубрица висеха две задимени, мъждеещи лампи. Ст. Дичев, ЗС I, 441. Идеше светлина само от мъждеещите кандила и свещи. Й. Йовков, Разк. II, 126. Мъждеещата свещ едва пръскаше тъмнината и да се чете или върши каква да е друга работа, бе немислимо. Стр. Кринчев, СбЗР, 376.