МЪЖДЕЛЀЯ, -еш, мин. св. мъжделя̀х, прич. мин. св. деят. мъжделя̀л, -а, -о, мн. мъжделeл̀и, несв., непрех. Мъждея. Високият глобус сред площада мъжделееше като забулена луна. Б. Несторов, АР, 45. На стената мъжделее лампа стара с лоша газ. В. Марковски, Избр. пр II, 50.
МЪЖДЕЛЀЯ СЕ несв., непрех. Очертавам се неясно, възприемам се, виждам се смътно; мержелея се, мъждея се. А пък само над планината, която се мъжделее срещу нас, се е откроила една дълга, бяла ивица. Т. Влайков, Пр I, 264. В дъното на яза, над лъскавата вода мрачно се мъжделееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, К, 17.