МЪЖДЕЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъжделив. Те будеха в ума ми неясни, мъгливи спомени за някакъв забравен, отдалечен период на моя живот, заглъхнал в мъжделивостта на миналото. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123.
