МЪЖДЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъждя; мъждеене. Единствената светлина в стаята бе странно оранжево мъждене. Ив. Златарски, ЦК (превод).

МЪЖДЀНЕ2, мн. няма, ср. Мед. Безредно патологично трептене на отделни мускулни снопчета; фибрилация. Нерядко мъжденето и трептенето на предсърдията може да се прояви с пристъпи от тахикардия. Л. Томов и др., СВВМ, 16. В основата на абсолютната аритмия най-често стои мъжденето на предсърдията. М. Василев и др., ВБ, 154. Предсърдно мъждене.


Източник: Речник на българския език (онлайн)