МЪЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Рядко. Мъждене1; мъждеене. Вечно лазурното небе, безчетният рой звезди със своето безучастно мъждение, .., вливат съзнание за всесветовна самотност. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372. Ела, презри мъждения и дим — / на първа жар отдай се до забрава. Д. Дебелянов, ЗлП, 23.