МЪЖДЀЯ, -èеш, мин. св. мъждя̀х, прич. мин. св. деят. мъждя̀л, -а, -о, мн. мъждѐли, несв., непрех. 1. Светя слабо, изпускам слаба, неярка светлина; мъжделея. Селото вече беше близо. Насреща в ниското мъждееха светлини. Х. Русев, ПС, 25. Някъде далеч, всред мъглата и влагата, мъждееха електрически лампи. Д. Димов, Т, 238. В Болярово никъде не светеше. Само в една от стаичките на новия хан мъждееше свещ. А. Страшимиров, ЕД, 49. Газената лампа .. мъждееше през опушеното стъкло. Ст. Даскалов, СД, 270. Наоколо мрак. Само две кандила едва мъждееха пред иконите на Христос и света Богородица. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Звездите там мъждеят, сякаш / сълзи им погледи смъглили. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 156.
2. Прен. Проявявам слаби признаци на живот, дейност, съществуване; мъждукам, мъжделея. В душата ми мъждееше смътно съзнание, че неочаквано съм станал герой на интересен, увлекателен роман. Стр. Кринчев, СбЗР, 353. Само по-скоро да се свърши, да изгасне най-сетне това измамно съзнание, което продължава да мъждее, когато и последната надежда е изгубена! Л. Стоянов, Х, 40. Ти ще видиш как хората се любят, образуват семейства, раждат деца, а твоят живот ще мъждее като пламък на забравено кандило. Д. Димов, Т, 80. Посивялата природа немощно мъждееше с дивите крайпътни бурени, с мазните блата наоколо. Бр. Йосифова, БЧМ, 86. През това време, когато зрителният и асоциативният център поглъщат лавини от нервна енергия, останалите мозъчни центрове едва-едва мъждеят. Ц. Цанев и др., ЧП, 132.
МЪЖДЀЯ СЕ несв., непрех. Мъжделея се, мержелея се. И кой знае от що пред нейния помътен поглед като че ли нящо недобро се мъждее. Т. Влайков, Съч. II, 160.