МЪЖДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който свети слабо, изпуска слаба, неярка светлина; мъжделив. След зеленикавия полумрак на кабинета мъждивата светлина в коридора изглеждаше ослепителна. Б. Райнов, ДВ, 211. Едно малко прозорче вече светеше. Бледа, мъждива светлинка падаше току под стряхата и се стапяше безпомощно в гъстите пластове на мрака. Г. Караславов, Т, 55. Цяла нощ лежеше по гръб, с очи отворени в мрака, едвам осветяван от мъждивото кандило. Елин Пелин, Съч. III, 77. Мъждивата лампа .. изцеждаше слаба жълтеникава светлина. М. Марчевски, МП, 18. ● Обр. България нямаше никаква политическа звезда, разни мъждиви светила блудящи ся появяваха и изчезваха. П. Р. Славейков, ПХС, 21.