МЪЖДЍВО. Нареч. от мъждив; мъжделиво. Прииждат гъсти потоци коли, по ъглите през дъжда мъждиво светят червени и зелени сигнали. Б. Райнов, ДВ, 121. Изпочупените от хлапетата фенери мъждиво догаряха по главната улица. Ем. Станев, ИК I и II, 278. Тъмницата на графа Волский беше една дупка тясна и задушлива, състояща се от четири стени нечисти, мъждиво някак осветлявани изотгоре чрез едно окно малко. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 11-12.