МЪЖДУ̀КАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светя слабо, пресекливо, издавам слаба трепкаща светлина. Долу, в невидимата далечна равнина, мъждукат едва забележими светлинки. К. Константинов, СЧЗ, 179-180. В залива мъждукаха светлините на рибарски ладии. Д. Димов, Т, 513. В иконостаса пред лика на божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко с мътните сенки на нещата в стаичката. Елин Пелин, Съч. I, 53. Навън вече беше съвсем тъмно .. И само на ниския хоризонт .. мъждукаха безпомощно две-три звездички. Г. Караславов, ОХ III, 95. В дюкяна лампата мъждукаше и слабата ѝ светлина трепереше по празните полици. Г. Белев, ПЕМ, 134. Кръчмата не беше затворена, отдалече мъждукаше прозорецът. П. Михайлов, ПЗ, 139.
2. Прен. Проявявам слаби признаци на съществуване, дейност, живот; мъждея, мъжделея. Започна то [обществото] да реагира сега на драми и драматическа игра, в която и съдържанието е по-смислено, и формата не е тъй отчаяна, драми, в които мъждука някаква идея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 96. Бях се поотчаял, но да ти призная — в душата ми все мъждукаше надеждица, че работите ще се оправят. А. Гуляшки, СВ, 42. Бързо се трупало богатството на Серафим Огненов, но той имал само една радост в живота си — колкото голяма, толкова и несигурна: животът едвам мъждукал в единствения му син. Д. Талев, ЖС, 57.