МЪЖДУ̀КАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от мъждукам като прил. Който свети слабо, пресекливо, който издава слаба трепкаща светлина; мъждукав. Под мъждукащата светлина на кандилото ние цяла нощ говорихме за народните работи. Н. Ферманджиев, РХ, 238. От тавана се спуща мъждукаща лампа, скрита в абажур от навързани на конци хартийки. Св. Минков, ДА, 74. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи .. са се печатали на български революционни вестници и книги. Г. Белев, КР, 28.