МЪ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от мъжа като прил. Диал. Който е в брак. „Откако сум, мил побратим, яз мъжена, / да веруваш, мил побратим, пак сум мома“. Нар. пес., СбБрМ, 419.
