МЪ̀ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мъжки. Тъй ще да си обезпечат бъднината като .. живописци, други да показват чъртание в учебните ни заведения мъжески и женски. Н. Павлович, ЗЖ, 10. А тия качества [работност, честност] и правят истинский честен и мъжеский характер. Й. Груев, СП (превод), 6. Имай мъжеска искреност към приятелите и великодушие към неприятелите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 17-18.
МЪ̀ЖЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. мъжески; мъжки, мъжествено. Тия людие умеяха да разберат и да преценяват самата същина на работата, та я браняха мъжески. Й. Груев, СП (превод), 252.