МЪЖЀСТВЕНО. Нареч. от мъжествен. У този сериозен, хубаво облечен млад мъж наистина имаше нещо привлекателно. Дали това беше мекият и спокоен блясък на сивогълъбовите му очи или одухотворените черти на мъжествено хубавото му лице, Росинка в този момент не можеше да каже. Д. Ангелов, ЖС, 177. Той [Левски] с радостен трепет видя, как десницата е стиснала пушката, как левицата мъжествено е хванала кривия ятаган. Ст. Дичев, ЗС I, 531. Витко потъна в кръв. Но доколкото му позволяваха силите, той се държеше мъжествено, без да сломят съпротивата му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 371. В поведението на Ралица след смъртта на Иво най-добре се разкрива моралната ѝ сила. Тя понася мъжествено своето страдание. Лит. ХI кл, 45.