МЪЖЍЩЕ, мн. -а, ср. Грубо. Увел. от мъж; мъжага. Пред него аз съм същинска буболечка. Знаеш ли какво мъжище е? Два метра в плещите. Д. Ангелов, ЖС, 138. Четирима яки мъжища хванаха четирите краища на чергата, на която бе проснат Димо. М. Кюркчиев, ВВ, 81. — Хм, видял ме веднъж и се влюбил в мене. Мъжища, знаеш ли кога са искрени, пък и какво мога да имам аз с такъв човек? Ем. Станев, ИК Ш и IV, 366. — Къде се зареяха пустите мъжища! — вече сърдита гълчи буля Николѝца. Ст. Марков, ДБ, 212.