МЪЖКА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъжко животно; самец. Някои от кобилите подигат глави и поглеждат към двамата мъжкари, които се късат един други. Й. Йовков, АМГ, 141. Аз крещях не по-зле от женските [авлиги], подражавах тревожните им крясъци, свирех като мъжкарите. Ем. Станев, ЯГ, 88. Всеки самец водеше от десет до петнадесет сърни, .., иззад дърветата се чуваха още много призиви на мъжкари. Й. Радичков, НД, 261. Вестта за убитата слоница .. беше вдигнала на крак цялото племе. Негрите се страхуваха от внезапно нападение на отмъстителния мъжкар. Гр. Угаров, ПСЗ, 210. Женският е малко по-едър от гълъб, а мъжкият по-дребен. Мъжкарят има сивопепеляви пера по гърба. Ст. Дончев, ПНД, 55. // Стесн. Диал. Мъжко магаре. Магарешки стомах не хартия — дърво ще смели. — Миналата година .. мъжкарят на дядо изяде дръвника пред магерницата. Т. Харманджиев, КЕД, 128. Он имел един мъжкар и иде заранта на оране и закарал мъжкара и му завре една жълтичка под опашката. СбНУ ХLI, 461.
2. Стесн. Разг. Мъж. Четирима мъжкари носеха на рамо големи сопи и не спущаха очи от своя повелител. Ем. Манов, ПУ, 115. Тя бе навлязла вече решително в брачната възраст, а все още нямаше перспектива за брак, може би защото търговската среда на родителите ѝ не я блазнеше с наличните си мъжкари. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 32. Имам йедна най-благодушна жена и три синове мъжкари. Кр. Пишурка, ИТ (побълг.), 38. — Пък и детето един мъжкар, да му се не нагледаш. Ст. Марков, ДБ, 218.