МЪЖКАРА̀НА ж. Разг. Жена с мъжки черти, характер, поведение; мъжкарка. — Тръгвай да идем при председателя с ключа! — кресна Ценда Босашка, яка, набита мъжкарана. Ст. Даскалов, ЕС, 28. Тя бе пълна, малко мъжкарана и много приказлива. В. Андреев, ПР, 50. — Хей, другарю председател, мързи ги мъжете — провикна се мургава мъжкарана от върха на един листник. Н. Тихолов, ДКД, 85. Толкова си приличаха. Мъжът беше женствен, а жената — мъжкарана. Г. Белев, КВА, 76.