МЪЖКА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъжкар. Клинката отдели агнетата от майките. Дойдоха одринските джелепи и закупиха всички мъжкарчета. К. Петканов, ЗлЗ, 79. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши. Кр. Григоров, ТГ, 17. — Твоите дечица какви са? — продължих аз. — Момченца или момиченца? — Две мъжкарчета и едно момиче. К. Митев, ПБ, 400.