МЪЖЛЀНЦЕ, мн. -а, м. Пренебр. Умал. от мъжле. — Пък ти, къзъм, виж да посмениш мъжленцето си. Че може то да е нещо кедерлия. Ст. Марков, ДБ, 114. — Ще се видим пак с тебе, мъжленце! Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51.
