МЪ̀ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който има мъзга̀. Скърцаха коли, натоварени с върбови клони; децата налитаха, .., чупеха крехки мъзгави клонки и си правеха пискуни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. Растенията ся делят на дръвие, дръвца и буряни .. Буряните имат листие и един мъзгав растак. Ив. Богоров, КГ, 64-65.