МЪЗДРА̀К, мн. -ци, м. Остар. Маждрак. Тие главорези [еничарите] носеха невинните жертви налъзнати на мъздраците си с голямо тържество и с очевидна радост. Л. Каравелов, Съч. V, 63. Те [неприятелите на Цезар] го убиха, като го промушиха на дваесет и две места с мъздраците си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 199. След тях [московците] вървят казаците със своите рошави шапки и със своите дълги мъздраци. С, 1872, бр. 31, 243.