МЪК междум. Само в съчет.: Ни гък, ни мък. Разг. Нито дума, нито звук. — Докато не обмислим добре работата, никому ни гък, ни мък. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 366. — Какво има да вършат, това си е тяхна работа. А ние с тебе ни гък, ни мък. Нищо не чух, нищо не видях. Д. Ангелов, ЖС, 156.


Източник: Речник на българския език (онлайн)