МЪ̀КНЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от мъкна и от мъкна се. Вместо да вземем автобуса до Златните мостове, за да спестим излишно мъкнене на раниците, .. ние се тътрихме цели три часа по стръмната боянска пътека. Ем. Манов, МПЛ, 237. Де пък му е дошло на ум на тоя хайдук чак там да го пъхне и как е мъкнал чувалите — да му се чудиш и маеш! .. Че то било мъкнене, че то било криене. Б. Обретенов, С, 156. Гражев пълзеше и все пълзеше. Струваше му се, че това жалко мъкнене няма да има край и той никога не ще стигне дотам. Ив. Мартинов, ДТ, 80.