МЪКОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. Остар. и диал. Мъчнотия, мъка. Гостолюбивата му челяд пригаждаше всякак на болния, за да намали мъкотията му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 161. Други [от разказите на Каравелов] разгледват народния живот с всичките му бремена, мъкотии и грозотии от двойния произвол на деспоти — турци и фанариоти. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116. По-нататък не с по-малко мъкотии е било придружено възвеждането на този архиепископ в сан патриаршеский при Симеона и Петра. Т. Шишков, ИБН, 316.