МЪЛВА̀ ж. 1. Непроверени, предавани от уста на уста новини, сведения, приказки; слух. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 28. Разбира се, това беше само мълва и в нея имаше повече завист, отколкото истина. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Хората можеха да се досетят каква е работата. Слугините непременно щяха да разнесат мълвата из града. Ем. Станев, ИК I и II, 261. Мълвата за успехите на Борис стигна и до семейството на Чакъра. Д. Димов, Т, 82. По селото бе тръгнала вече мълва: нещо лошо ще стане! Комити имало в селото, затова е дошъл аскерът! Д. Талев, И, 443. Целият ден из града се носеха разни мълви. В. Геновска, СГ, 232.
2. Остар. Шум от гласове; говор, глъчка. Един господин с голяма глава .. думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата. Ив. Вазов, Съч. Х, 75. По масите на Кафе дьо Пари искрят цветни коктейли; в кратките паузи на музиката се чу равна, заглушена мълва. К. Константинов, ПЗ, 103. Цар Кир е на трона. Посърнал и бледен, / застана пред него Крез, тамо доведен. / Наоколо стихна и шум, и мълва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 47. Отвън сцената зачува ся голяма мълва. Д. Войников, РК, 64.
3. Остар. Брожение, вълнение, протест. Пилат като видял, че нищо не помага и мълвата в народа става по-голяма, зел вода, та си умил ръцете пред народа и рекъл: „Аз съм чист от кръвта на тоя праведник“. Д. Манчев, НН (превод), 115. Тоя глас против новия цар ся пронесе по цяла България; мълвата от ден на ден ставаше по-голяма; народът ся събираше под народния пряпорец и бунтът си чакаше часа. Д. Войников, КБИ, 45. Обнародването на турски шпиони в 16 брой на „Нова България“ повдигна голяма мълва у града ни. НБ, 1876, бр. 20, 79.