МЪЛВЀЖ, мн. няма, м. Поет. Шум от човешки гласове, приглушен, неясен говор. Едно меко шуртене на водоскоци се смесва с мълвежа на тълпата. К. Константинов, ПЗ, 196. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая .. Не пречете на това / дето има тук да стане / и с милувки, и в стенане, / и в мълвеж, и без мълва. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 855-856. ● Обр. Пристъпвам и гледам бистрите струи на поточето. Слушам мълвежа на припрените му вълни. Ив. Кирилов, Съч. II, 173. Сега едва се счу приглъхналият мълвеж на безкрайния родопски лес. О. Василев, ЗЗ, 120. Гледаше Ведена, слушаше напевния мълвеж на капчуците под стряхата и се унасяше. Ст. Марков, ДБ, 102.