МЪЛВЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. мълвя̀л, -а, -о, мн. мълвѐли, несв. 1. Непрех. и прех. Поет. Говоря, изговарям, изричам нещо тихо, приглушено. — Господин докторе, спомнете си какви тежки случаи сме имали, не се отчайвайте, господин докторе — мълвеше фелдшерът. Ем. Станев, ИК I и II, 289. — Значи е жив? — повтаряше мама. — Жив! — мълвяхме ние. — Жив и здрав. К. Калчев, ПИЖ, 49-50. — Братко, братко! — едва мълвеше тя, задавена от плач. Д. Немиров, Др, 124. — Да даде бог! — мълвят всички уста, преди да напият виното. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях / и те за теб достойни, майко, бяха! / И твойто име само кат мълвяха, / умираха без страх. Ив. Вазов, Съч. II, 169. ● Обр. Нивата сякаш мълвеше нечути и неразбрани думи на радост и на блаженство. Й. Йовков, Ж 1945, 193. Тамо шумяха / някога тъмни лози; / своята тайна мълвяха, / сякаш не бяха / сънни брези. Н. Лилиев, С 1932, 18. Вятърът в буйните млади треви / твоето име неспирно мълви. А. Разцветников, С, 105.
2. Прех. и непрех. Остар., сега поет. Говоря, изказвам някаква мисъл, изразявам някакво мнение. — Преди време, Светломире, ти говореше на отроците да се борят против суетата и господарите, сега мълвиш за примирение с мъката. М. Смилова, ДСВ, 94. — Те не знаят нашите богове, тези чужденци! А мислехме, при кръвни братя тръгваме, за братя подехме бран и бяхме готови да погинем: .. лъжа! .. А жрецът Кардам рече: — Неправо мълвиш, Властимире! Н. Райнов, ВДБ, 16-17. Правителствата мълвят все един отговор. СПл, 1876, бр. 5, 20.
3. Само мн. Непрех. Поет. Със следв. подч. доп. изр. със съюз че. Разпространявам мълва, слух; говоря. Мълвяха, че е уловена телеграмата, с която падналото правителство викало турски гарнизони. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 216. Чак в Боруй хората мълвят, че цар Александър взел една хубава еврейка за царица. Ст. Загорчинов, ДП, 268. Мълвяха, че по звезди гадае що тряба да се случи — и мъдрец го [Петър Осоговеца] зовяха. Н. Райнов, КЦ, 93. мълвя се страд. Не се знаеше отде идат тия слухове, но те дълго и упорито се мълвяха. Елин Пелин, Съч. III, 20. Смътни неща се мълвяха за забогатяването му. А. Страшимиров, УШ, 32. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! / .. / И тъмна мълва се мълви зарад тях / аз чувах я още дете като бях. Π. Π. Славейков, Худ. С I, 101. мълви се безл. Не можеш да допуснеш, че е лекомислен човек, пропилял милиони за някаква си артистка, както се мълвеше. Ем. Станев, ИК III, 101.