МЪЛЗЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (диал.) мълза̀, -èш, мин. св. мълза̀х и мъ̀лзох, несв. 1. Прех. Доя (в 1 знач.). Стоян прегръщаше с една ръка овцата, разкрачваше я над ведрото и с допряна буза до опашката и я мълзеше. К. Петканов, СВ, 40. Взехме да мълзим овцете. Г. Марковски, СК, 108. Ако не го мълзе, дере и коли, / и вълната му свилена не стриже, / кажете ми тогава за какво ли / за стадото си толкоз ще се грижи? Ем. Попдимитров, СР, 157. — Ти, овчарко, колко ведра мълзеш? — Двеста мълзем, а илядо мерим. СбВСтТ, 308. Отзарана рано проминах / край твои равни дворове, / Калина крави мълзеше. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 386.
2. Прех. и непрех. Бозая (Ст. Илчев, РРОДД). мълзя се, мълза се страд.