МЪЛКОХА̀П, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За куче — който се спуска и хапе мълчаливо, без да лае. Навъсен и зъл, чорбаджи Величко тръгна подире ѝ като старо мълкохапо псе. Ст. Дичев, ЗС II, 107. От мълкохапо куче се пази. Погов., Π. Р. Славейков, БП II, 29.
Прен. За човек — който пакости, върши зло, обижда мълчаливо, с малко думи. Той беше още същото малко, тънко човече, със същото бледно лице, с истите перфидни очи, .. Даже съпикасах истите малко назад възвити зъби, които го показваха за пакостлив и мълкохап. Ст. Миларов, СЦТ, 156-157.