МЪ̀ЛНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Индив. Прил. от мълния; мълниен. Изневидяло засвяткаха мълнии: .. Бели петна, които невинно се губеха в ослепителни мъгли на зората, а после изпращаха мълниеви стрели. А. Страшимиров, УШ, 22.
