МЪЛНИЕЗАЩЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който служи за защита на сгради и съоръжения от разрушителното действие на мълнията. При изграждането на мълниезащитната уредба се предприемат мерки за намаляване корозията на елементите. ДВ, 2007, бр. 41, 107. Сътрудниците получиха редица нови данни за теорията на мълнията и дългата електрическа искра, които имат значение за разработването на мълниезащитните инсталации в промишлените и селскостопанските съоръжения. ВН, 1960, бр. 2690, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)