МЪ̀ЛНИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Прил. от мълния. Не дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното учение. Н. Райнов, БЛ, 156. На всяко мълнийно святкане една бледава светлина лъкатушеше от върхове в дълбочини и отиваше да угасне в пропасти. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 188. Радоил с грамадната си сабя, която пущаше мълниени отблясъци, се втурна в царските хора. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 76. Далечният шум на мелницата го унасяше в приятна дрямка .. Пред очите му се завъртяха рой сини слънца, после жълти мълнийни линии почнаха да се гонят. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Още по-яростно започва да рови снега. Омаломощена от лавината, сега с мълнийни движения иде на себе си. Колкото повече бърза, толкова повече намагнитва силата си. Бл. Димитрова, Лав., 279. Мълниен поглед.