МЪЛНИЕНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който носи мълнии, в който има мълнии или който е свързан с мълнии. Това място беше най-мълниеносното — тук падали мълниите една след друга и граничарите предпочитали при буря да стоят настрана от него. Е. Евтимов, ПМ, 83-84. Пред очите ми израстваха и мълниеносната нощ, и някаква представа за Захарий Зографа, млад, с пищови на пояса. П. Спасов, ГЛЗЗ, 91. Необходимо е да бъдем съобразителни и предпазливи. Предстои сезон с най-усилена мълниеносна дейност. ГД, 1979, бр. 16, 4. Мълниеносен облак.
2. Прен. За бързина, скорост — изключително голям; светкавичен. Бай Пондю скочи като на пружина, облече се с мълниеносна бързина, .., грабна бастуна и хукна навън. Г. Караславов, Избр. съч. II, 194-195. Новината за идването на инспектора се разнесе с мълниеносна бързина из цялата болница. П. Незнакомов, БЧ, 117. Електронната сметачна машина решава сложни математически задачи точно с мълниеносна бързина. ВН, 1958, бр. 2009, 4.
3. Прен. Който протича, който се извършва с изключително голяма бързина, за много кратко време; светкавичен. Ние живеехме нормално, дори се забавлявахме, четяхме военните съобщения за воюващите, в които се разправяше за мълниеносни нашествия. К. Константинов, ППГ, 273. Окупаторите били изненадани и зашеметени от мълниеносните удари. Ал. Гетман, ВС, 48. За някакъв мълниеносен миг почувства дълбок срам и от себе си, и от тази позорна бедност. Б. Йосифова, БЧМ, 84.
4. Прен. Обикн. за поглед — много бърз и изразяващ силен гняв, раздразнение, предвещаващ кавга, разправия. Съдебните заседатели фърляха въз адвоката мълниеносни погледи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 25. Г-жа Масларска .. Енергична, решителна. Мъжествени черти, авторитетна поза, мълниеносни погледи. Й. Йовков, М, 157. Влязох в него [магазина], кипнал до 150 градуса, отворих уста, хвърлих мълниеносен поглед, но .. продавачката пак ми се усмихна съчувствено. ВН, 1960, бр. 2645, 4.