МЪЛНИЕНО̀СЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Този, който носи мълнии (обикн. като епитет на бога Зевс или Юпитер от античната митология). „О, татко мълниеносецо, облакотворче, що думаш? / Искал ли би да избавиш сега от зловещата гибел / смъртен човек, на когото отдавна съдбата е знайна?“ А. Разцветников, Избр. пр III, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)