МЪ̀ЛНИЯ ж. 1. Атмосферно явление, което представлява разряд на електричество между облак и земята или между два облака, съпроводено от краткотрайно ярко осветяване на небето, обикн. във вид на зигзагообразна огнена линия; светкавица. Внезапно мълния светна и след нея по-силна гръмотевица разпръсна планинските самотии. Ив. Вазов, БП, 159. Шиба силен дъжд, гърми, проблясват мълнии. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Светна мълния. Треперяща светлина огря дядовата Харитонова килия. А. Каралийчев, ПГ, 19. — Не се сродявай с дявола, Йосифе. Направиш ли го, мор ще нападне овцете ти, мълния ще подпали къщата ти. Ц. Лачева, СА, 55. Газът, изтичащ от земята, е бил запалван от мълния или случайно от човек. Пр, 1954, кн. 1, 49. Блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи — три измами. Защото мълнията е високо, мечът може да спре и жената не иска да убива. Н. Райнов, БЛ, 169.
2. Прен. Бърз, краткотраен блясък в очите, обикн. като израз на някакво силно чувство (гняв, възмущение и др.). В дълбоките му очи светнаха мълнии. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 7. Очите му бяха станали студени и хвърляха мълнии. Д. Спространов, С, 145. Това гласно мислене взимаше характер на мърморене, понякога кръстосвано с мълниите на неговите винаги изразителни погледи. Ст. Чилингиров, ХНН, 43. — Написах за Лихтенфелд .. — Как за Лихтенфелд? .. — В очите на фон Гайер светна мълния. Д. Димов, Т, 518-519.
3. Прен. Вид извънреден, несистемно издаван вестник, лист или изключително бърза телеграма, съобщение, посветени на някакво особено важно събитие, злободневен въпрос. Яна отиде най-напред до лавката, където видя закачена на стената една „мълния“. Т. Монов, СЧ, 25. За навременното изпълнение на работническите предложения се използват постоянно „тревоги“, „мълнии“, телеграми, стенлистове и др. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Когато работниците от смяната влизаха в предприятието, те видяха на видни места „мълнии“, с които се съобщаваше за успехите на другите смени. ВН, 1952, бр. 163, 2. Световните телеграфни агенции спират потока си от текущи телеграми, за да предадат „мълнията“. ВН, 1963, бр. 3664, 4.
◊ Кълбовидна мълния. Особен вид мълния — плаващо във въздуха ярко огнено кълбо с неизяснена природа, което се поражда при гръмотевична буря. Причините за обособяването на кълбовидната мълния с овална форма все още не са напълно изяснени. ВН, 1960, бр. 2618, 4.
> Гръм и мълния. Като възклицание — за израз на силна изненада или негодувание, протест. Франц: — Помниш ли ти още девица фон Еделрейх, Германе? Герман: — Гръм и мълния! Защо ми напомнихте това ? Н. Бончев, Р (превод), 32. Като мълния. Много бързо, с голяма бързина и за кратко време. Всички тия мисли ѝ минаха като мълния през ума. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 34. Като мълния се разнесе новината, че затворниците ще бъдат освободени. Х. Русев, ПС, 257. „Едва вечер като мълния ми мина мисъл през главата — да се хвърля в морето“. А. Каменова, ХГ, 185. Мятам мълнии. Гледам гневно, свирепо. Виолета тракаше нетърпеливо с токчетата си пред входа на ресторанта и мяташе мълнии към нас, задето се бавим. К. Калчев, ДНГ, 80. Хвърлям / хвърля (пращам / пратя) <гръм и> мълнии срещу (против, върху) някого или нещо. Разг. Отправям най-остри нападки срещу някого или нещо. — Първото нещо, което ще напечатим — .., — е стачният бюлетин. Оттук .. ще хвърляме гръм и мълнии срещу буржоазията. Г. Караславов, ОХ III, 307. Цанков .. бе изменил на идеалите си. Той се бе прегърнал с консерваторите и сам бе вдигнал ръка за принципи, срещу които бе хвърлял гръм и мълния само преди пет години. В. Геновска, СГ, 226.
— Други форми: мо̀лния (остар.) и мъ̀ня (диал.).