МЪЛЧАЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не обича много да говори, който предпочита да мълчи; неразговорлив. Противоп. приказлив, разговорлив. За брата ми почти не оставаше време да говори, па и той беше по природа мълчалив. Б. Вазов, СбЦГМГ, 214. Фелдшерът беше мълчалив човек и то не защото това му беше природно качество, а защото често не знаеше какво да каже. Й. Йовков, ΒΑΧ, 45. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. Ст. Загорчинов, ДД, 232. Николина беше простичка, затворена, мълчалива. Г. Райчев, ЗК, 33. Като повечето азиатци, Манило беше сдържан, мълчалив и замислен. Ал. Бабек, МЕ, 157. Елка не беше от мълчаливите, тя обичаше да разправя надълго и широко неуспехите си. А. Гуляшки, МТС, 136. // Който мълчи, не говори; безгласен. Девойката седна пак в ъгъла си мълчалива. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 15. Мълчалив свидетел на това тържество беше и поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945, 132. Сенов вървеше мълчалив, гневен, с наведена глава. Елин Пелин, Съч. II, 183. Всички седяха мълчаливи и неподвижни, обърнати почтително с лицата към Ахмед ага. К. Величков, ПССъч. I, 28. Най-сетне песента се свърши и Вардарски млъкна, но и той, и другите в стаята .. останаха още някое време мълчаливи, заслушани сякаш още в тъжната песен. Д. Талев, ПК, 211. Старецът вървеше пред войниците бос, мълчалив, с вързани ръце и наведена глава. А. Каралийчев, В, 122. // Който няма способност да говори; безсловесен. Още там .. [Стоян] изяде целия сомун и не забрави, разбира се, мълчаливия си другар [кучето]. Д. Талев, ЖС, 46. На хармана .. почиваха двата вола с дълги, остри рога, .. Мир и спокойствие лъхаше от тия мълчаливи, безсловесни домашни животни. К. Калчев, ПИЖ, 53. Заскърцаха вратниците, за последен път излязоха мълчаливите работници — воловците и не извърнаха очи назад към харманите. А. Каралийчев, ПГ, 76. ● Обр. Той гледаше, но той не видеше ни пълния месец, .., тържествен и мълчалив, .., ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 19. Белчо лежеше мъртъв край нивата, .., с очи отворени широко към синьото небе, жални, мълчаливи и хубави. Елин Пелин, Съч. II, 32. Камъните, които днес съборихме, когато разбихме канарата, лежат мълчаливи и покорно очакват присъдата си. А. Каралийчев, НЗ, 14.
2. Който не издава глас, звук. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадно кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Тук остана да пази бай Стоян с няколко души другари .. Техните строги, мълчаливи фигури .. стърчаха денонощно наоколо с такава вярност и бдителност, че птичка не можеше да мине незабелязано. Елин Пелин, Съч. II, 153-154.
3. Който е изпълнен с мълчание, в който не се чува някакъв глас, звук, шум. Природата беше мълчалива и тъжна. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 168. Наоколо нямаше нищо друго, освен мълчаливи долове и тъмни гори. Й. Йовков, СЛ, 22. Желязното черковно клепало .. тихо и отсечено прозвънтяваше в мълчаливата нощ. Елин Пелин, Съч. I, 53. Снощи лунният сърп беше на същото място — на запад, над сините, мълчаливи планини. Л. Стоянов, Х, 40. Трамваят пресича железопътни линии, върви през дълги мълчаливи улици. Н. Фурнаджиев, МП, 108. Настана мълчалива дълга пауза, в която и тримата се чувствуваха неудобно. Кр. Кръстев, К, 189.
4. Който става в мълчание, съпроводен е с мълчание. Атаката бе мълчалива, стремителна, неотразима — летяха напред, без да издават никакъв звук. П. Вежинов, ВР, 142. Тя нищо повече не беше ми казала след оная сутрин, но сега почувствах, че тежка и мълчалива борба започва помежду ни. Л. Александрова, ИЕЩ, 44. За четвърт век, колкото траеше вече тяхното мълчаливо съперничество, той знаеше достатъчно много за него. Ст. Дичев, ЗС I, 27-28. След мълчаливата вечеря Ведена се прибра в стаята. Ст. Марков, ДБ, 89. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен вторачен, мълчалив поглед. Елин Пелин, Съч. III, 172. Орехчето запрелита .. преди Сивушка, все още смаяно от неочакваната мълчалива, но горда смърт на Единака [вълк]. О. Василев, ДГ, 109.
5. Който не е изразен с думи, не е изказан гласно. По мълчаливото съгласие на всички, командата идеше винаги от Златан. К. Константинов, СЧЗ, 78. Бяха сключили сякаш мълчалив договор да не се докосват до темата, която .. можеше да ги раздели. Ем. Манов, ДСР, 474-475. Ако рече да чака дори мълчаливото одобрение на родителите си, той сигурно не ще го дочака. Г. Караславов, ОХ I, 211. И досега помня това кимване и препълнения с мълчалив укор поглед на стареца. О. Василев, УП, 55. И в това бавно, но зловещо и хищно движение .. чувстваше се мълчалива и сурова закана. Й. Йовков, Разк. II, 155-156. — Нищо няма да предприемаме — отвърна капитанът на мълчаливия въпрос. Д. Кисьов, Щ, 219.
— Друга (простонар.) форма: мълчелѝв.