МЪЛЧАЛЍВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който не обича много да говори, който обикновено мълчи, не разговаря. — Той беше мълчаливец, говореше малко и винаги се изчервяваше, когато трябваше да каже нещо. Д. Спространов, С, 315. Мълчаливец по природа, той ги наби без викове, без шум. Т. Харманджиев, КЕД, 150. Когато говореше за тях, спътникът му странно се вълнуваше и в тъмнокафявите му очи изгряваха сякаш сто слънца, като че не беше същият оня мълчаливец, който по целия ни път не пророни нито звук. Н. Хайтов, ПП, 136. // Човек, който мълчи, не иска да говори, не казва нищо. Мъжът продължаваше да мълчи. Седмиците ставаха месеци. Гестапо сякаш се бе отказало да узнае нещо от мълчаливеца. ВН, 1960, бр. 2743, 4. ● Обр. Някои пътешественици са посещавали Белоградчишките скали нощем на лунно осветление, .., когато за човека е страшно да се движи между тия гигантски мълчаливци. Й. Радичков и др., ГСП, 16.
— Друга (простонар.) форма: мълчелѝвец.