МЪЛЧАЛЍВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мълчалив. — Мълчаливичко ли е [момчето]? обърна се той към тъмнината, продължавайки да стиска младежа за врата .. Само този простак мълчиказа шепнешком Вълков. Д. Кисьов, Щ, 65.

— Друга (простонар.) форма: мълчелѝвичък.


Източник: Речник на българския език (онлайн)