МЪЛЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Мълчаливец, безмълвник. Тоя подвиг съединен е с подвига мълчание и безмолвие, и оттука добили са затворниците друго име: мълчалници. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257-258.
