МЪЛЧА̀НЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от мълча и от мълчи се; мълчание. — Ами дядо Славчо що прави? — запита Ненко подир едно късо мълчане. Т. Влайков, Съч. I, 1945, 53. Мълчането ставаше мъчително и ръцете им горяха като огън. Ив. Вазов, Съч. VIII, 96. Тук всичкото се почва, свършва тук; / невидимо дохожда като звук, / невидимо изчезва от живота, в мълчането на Саваота. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 162. Говоренето е сребро, мълчането — злато. Послов.
— Друга (простонар.) форма: мълчeн̀е.