МЪЛЧА̀НИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние, при което някой или нещо мълчи, не издава звук; мълчане, безмълвие. Най-после, когато нямаше вече за какво да си спомнят, млъкнаха. И двамата чувстваха, че в мълчанието им има нещо престорено и мъчително. И. Петров, НЛ, 129. Нищо не ѝ казах, по мълчание едва ли някой може да се сравнява с мене! А. Наковски, МПП, 128. Изправен на чина пред целия клас, аз отговарях с невъзмутимо мълчание на всичките ѝ въпроси. Т. Генов, ДОД, 31. Озадачен от това загадъчно мълчание на вестника, Станкул още същия ден написа до редакцията второ, сравнително по-спокойно писмо. Ст. Марков, ДБ, 332. Във вчерашното си [писмо] аз ви се сърдех за мълчанието, а сега виждам, че вие ми се сърдите за моето. Ив. Вазов, ПЕМ, 32. Няма нищо по-тържествено от мълчанието на артилерията през време на бой. Е. Каранфилов, БIII, 55. Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно, / в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно / на привичен покой. П. К. Яворов, Съч. I, 31. Мълчанието е злато. Послов. Пазя мълчание. Едноминутно мълчание.
2. Отсъствие на какъвто и да е шум, звук; тишина, безмълвие. Страшната пустинност и безлюдност на това място се равнява само с дълбокото, от нищо ненарушавано мълчание. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 69. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака, .. Дивота и мълчание зацарува наоколо. Елин Пелин, Съч. I, 166. Той гледаше към Балкана, .., напрягаше слух да чуе дали след това зимно мълчание не ще пропукат някъде пушки. Й. Йовков, СЛ, 76. Самотен изстрел процепи мълчанието, след това се чу тичане на подковани обувки и задавено бумтене на мотор, а после отново настъпи тишина. Д. Димов, Т, 479. В дъното на тоя огромен дол, потънал в мълчание и сянка, .., се губеше черната лента на водата. Ем. Станев, ПЕГ, 65. С тия мисли той помилва с ръка прозорчето, бързо кривна и изчезна в мълчанието на близката улица. Ив. Хаджимарчев, ОК, 96. Гладни, с разранени крака, измъчвани от непоносимия студ, деморализираните Наполеонови войски отстъпвали сред гробното мълчание на заснежените равнини. Ист. Х кл, 39.
3. Като междум. За подкана да не се говори, да се пази тишина. — Сатана! Доволен ли си? — Ш-ш! Мълчание! Още малко! Още мъничко! Ал. Константинов, Съч., 11. — Никола — едвам произнесе тя, — какво търсиш тука? .. — Мълчание, мълчание, .. мълчание, — зашепна господин Никола, като движеше двете си ръце. Елин Пелин, Съч. IV, 200-201.
◊ Отминавам / отмина с мълчание. Съзнателно, нарочно не казвам нищо, не се изказвам във връзка с нещо, по някакъв въпрос. Мене ме наричаха „тъмен балкански субект“, „див българин“ и аз не мога да отмина това с мълчание. Г. Димитров, ПФС, 170. Мен не ми се нрави полемиката. Обаче понякога човек мъчно може да се отклони от нея. И ето, не мога да отмина с мълчание известни неща. Б. Шивачев, Съч. I, 42.
— Друга (остар.) форма: мълчѐние.