МЪ̀МАРЀЦ, мн. мъ̀марцѝ, м. Диал. Мамарец; мъмарица, мърморец. — Ей! Ти хем да не направиш нещо... То аслъ, дето викат, мъмарците в тиха вода се въдят, ей! К. Константинов, ИРП, 173.


Източник: Речник на българския език (онлайн)