МЪ̀МЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. и прех. Диал. Говоря неясно, неразбрано; мънкам. — Каквото речеш, твоя милост — мъмли убитият духом Гуньо. Ал. Константинов, БГ, 97. Надута сган, непросветена, / халосано го [поета] слушаше / и равнодушно, и студено / намръщено му мъмлеше: / — Непръкнал се и невидял се, / хей, докога ще ни глушиш? Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 134. мъмля се страд.