МЪМЪ̀Р, мн. няма, м. Диал. Мърморене, мъмрене, обикн. като израз на недоволство. Стана мъмър между нас, това беше един протест. Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. Глъчка, мъмър можеше да чуеш от него [майстор Рачо], но псувня и попръжня никога. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36.