МЪ̀НА, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мъ̀нат, несв., прех. Отделям влакната на лен или коноп от паздера, обикн. с удряне, чукане. През това време трещи мелницата на стрина Пена, тя мъне нов сноп гръсти, ще вади кълчища. Й. Вълчев, РЗ, 40. Тя [стаята] беше дълга осемдесет фута и се издигаше на два и половина етажа от каменния под до направения от дървени греди таван, с висока галерия околовръст, от чиито парапети бяха провесени кожи на диви животни, .. и платове, направени от влакна на особено растение, което жените от тихоокеанските острови мънат като коноп. Н. Доспевска и др., МС (превод). Болят Неда пръсти, да не мъне гръсти. Послов. мъна се страд. Като изскубят конопа и го навържат на снопи, накисват го за известно време във вода. След това гръстите се изсушават, мънат се, а получените кълчища, за да станат по-чисти и по-меки, се дообработват с помощта на чепкало. Н. Милев, ЛР (превод).
МЪНА̀ междум. Диал. Грубо. Махай се, бягай, марш.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.