МЪНА̀ЧКА ж. Мъналка; мелица, меница, менец, дързалка. В песента на планинското следпладне, някъде в далечината притраква мъначка. Отива си лятото. З. Сребров, Избр. разк., 165. Мъначките затракали дървени клюнове по дворищата, натрошили сухите конопени паздерки. О. Василев, ЖБ, 13.