МЪ̀НЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъна и от мъна се. Изложени са кожуси с .. дълги ръкави, ..; всевъзможни уреди и приспособления, .., като преси за слънчоглед, уреди за мънене на гръсти. Г. Белев, КР, 109. Този агрегат съдържа в себе си машина за чукане на лен, за мъненето на лен и машина за приготвяне на къдели. РД, 1950, бр. 337, 1.