МЪ̀НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мъничък, мънинки. Тогава първият божек извади от торбата си една гъдулка и засвири на една жица, а другият, седналият, запя: „Заженил се цесаря / за девойка мънина, / .. — / на дванайсет години“. А. Каралийчев, ПГ, 100-101. Настана на стан девица / мънина Дона, мънина. Нар. пес., СбВСтТ, 126. — Мъри, моничънце [момиченце] мънино! / Що ми заминуаш дюкян? Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 40.