МЪ̀НЍНКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Умал. от малък; мъничък. — Хубаво сте сторили, хубаво .. Ама момата ни май е още мъничка. — Мънинка ни е още — додаде и баба и отново се скипри. И. Петров, ЛСГ, 16. Добро ле, два се млади, добро ле, залибили, / добро ле, залибили, добро ле, от мънинки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 178. От небото / до селото / пеперуди / от снежинки, / бели, луди / и мънинки — / си играят на дружинки. Елин Пелин, ПБ, 93. Мари момиченце / мънинко, / цвете-кокиченце / тънинко! Ц. Церковски, Съч. I, 199.
2. Като същ. мънинко ср. Малко дете, бебе; мъничко. Една наша жена си роди мънинко на четирийсет и пет години! Ст. Даскалов, СЛ, 459.
— Друга форма: мъ̀нѐнки.