МЪ̀НЍНКО нареч. Диал. Мъничко. — Чакай, Пъшо, остави ме да си понатопля още мънинко ръцете. Студено ми е. А. Каралийчев, ЛС, 77. Влъка отишал, .., наял са убаве и рекал да си пийне малко винце, .. Пинал мънинко, всладило му са. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 211.

— Друга форма: мъ̀нѐнко.


Източник: Речник на българския език (онлайн)